Утехата е нещо нормално, което да очакваме от Бог във време на загуба и скръб.

Всеки човек на тази земя преживява загуби от един или друг характер. Губим пари, приятели, близки хора, които обичаме.

С моята съпруга Снежи наскоро изгубихме скъп за нас човек, в неговата битка с рака. И искаме да споделим няколко реда на насърчение, защото предполагаме, че е възможно вие също да преживявате загуби.

Два са уроците, на които Святият Дух ни научи в тези предизвикателни за семейството ни дни:•

• Скръбта е реална и не трябва да се потиска;
• Макар и да е необходимо да се преработи, не трябва да се позволява на скръбта да се настани трайно в душата ни, защото може да ни попречи да изпълним съдбата си в Бога.

Вероятно именно това е имал предвид ап. Павел, когато пише към солунците: “…а на вас, оскърбените, да даде утеха”.

Утехата е нещо, което нормално би трябвало да очакваме от Бога след период на скръб!
Някои хора си задават въпроса как е възможно Бог да допуска лоши неща да сполетяват добри хора и как може да Той да е толкова “лош”…

Всъщност е точно обратното. Когато едни виден водач нарече Исус “добър”, Нашият Господ повдигна погледа на началника към Бог Отец, подчертавайки, че само Бог е добър. След което свърза идеята за “доброто” с десетте Божии заповеди!

“Един юдейски водач попита Исус: Добри ми Учителю, какво трябва да направя, за да наследя вечен живот? Исус му отговори: Защо ме наричаш добър? Никой не е добър, освен един единствен – Бог. Нали знаеш заповедите: Не прелюбодействай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствай, уважавай баща си и майка си!” Лука 18:18-20

Какво имаше предвид Исус?

Той подчерта, че поради своята паднала греховна природа, човекът е неспособен сам да прецени кое е добро.

Нашата идея за доброто е човешка. Субективна. Ограничена. И в крайна сметка, завършва със зло (което има вечни последствия), ако се превърне в бунт.

Исус замени субективното твърдение “Бог е добър” с обективното: “Бог е свят”, в контекста на съвсем конкретни заповеди.

За разлика от нас, хората, които имаме тенденцията да гледаме на временните ситуации, като на зли и да заключаваме, че абсолютната реалност е също зла, Бог ни показва нещо съвсем различно:

Всички временни “зли” реалности, които се случват на християните в настоящата реалност (настоящият свят), в крайна сметка съдействат за тяхно добро в контекста на абсолютната Божия реалност.

“Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение.”
– Римляни 8: 28

Това означава, че Бог обръща всяко зло нещо, което ни се случва, за наше добро, ако сме Му угодни и живеем според заповедите Му!

Всяка наша скръб се обръща в радост!

Ако в крайна сметка абсолютната реалност (според Бог) се оказва добра, следователно временната реалност е също добра! Ние не можем да разберем сложността на Божието творение напълно и има толкова неща, които не знаем.

Онова, което обаче със сигурност знам е, че когато отместим очите си от нашето временно състояние и ги насочим към онова, което Бог очаква и изисква от нас, животът ни ще се окаже много по-смислен, удовлетворяващ и значим.