Верую

Кои сме ние? Заветни реформирани църкви е заветно общение от местни реформирани църкви, което прокламира абсолютния суверенитет на Светата Троица над цялото творение и извършеното от Господ Исус Христос Изкупление.

МИСИЯ: Ние прославяме Бога, както чрез нашите лични призвания, така и чрез активното ни участие като Църква в изпълнението на Великото поръчение и разширяването на Божието Царство.

Визия: Ние виждаме народите, преобразени от Евангелието чрез прокламиране истината на цялото Писание за всяка област от живота, започвайки от нашите собствени семейства. 

Свещеното писание 

Библията е Божието писано слово. Цялото Свещено Писание е върховен авторитет за вяра и живот. Библията е боговдъхновена, непогрешима и авторитетннаследствоте си твърдения относно всяка тема, която засяга. Чрез нея се изпитват изповедите на вярата, решенията на съборите и богословските мнения. В същото време, ние признаваме оставеното ни наследство от aпостолите, ранните църковни отци, реформаторите и пуританите.

2. Наследство и идентичност Изповеди и църковна традиция. 

Заедно с всички светии ние приемаме следните изповеди на вярата:

А. Ранните изповеди на вярата

• Апостолския символ на вярата

• Вярвам в Бог Отец, Всевишния, Творец на небето и земята.
• И в Исуса Христа, единородния Му Син, нашия Господ; Който е заченат от Святия Дух и е роден от Дева Мария, и пострада при Пилат Понтийски, бе разпнат и бе погребан; и слезе в ада и в третия ден възкръсна от мъртвите; и се възнесе на небесата и седна отдясно на Бога Отца, Всемогъщия; и пак ще дойде да съди живите и мъртвите.
• Вярвам в Святия Дух.
• Вярвам в светата вселенска църква, в общението на светиите, в опрощаването на греховете, във възкресението на телата на мъртвите, във вечния живот. Амин.

• По отношение на уникалната богочовешка Личност на Господ Исус Христос и неговата единосъщност с Отец приемаме Никео-цариградската изповед (321-381 г.); 
• По отношение на природите на Господ Исус Христос и взаимоотношенията между тях приемаме Халкедонските определения на вярата (451 г.).
• По отношение на доктрината за Святото Триединство приемаме Атанасиевата изповед на вярата;

Б. Реформираните изповеди на вярата: Ние стоим в наследството на протестантските реформатори и пуританите, приемайки следните реформирани изповеди на вярата. 

• Уестминстърската изповед (1647 г.) и катехизисите към нея (1646-1648 г.);
• Савойската декларация на вярата (1658 г.);
• Трите форми на единство: Хайделбергския катехизис; Белгийската изповед на вяра и Каноните от Дортския събор.
• Пуританите: Също както и пуританите, ние се стремим да прилагаме Библията максимално към целия контекст на живота, животът в семейството и отхвърляме всеки гностически дуализъм.

3. Суверенитета на Бога 

Ние вярваме във върховенството на Бога във всяка област от живота и творението, както по отношение на отделния човек, така и в обществените институции, семейство, църква и държава. 

4. Божието царство

Ние вярваме, че централната тема на цялото свещено Писание е личността на Господ Исус Христос, Неговото дело, служение и Царство. От самото начало цялото творение е предназначено да бъде царство на Бога.

5. Спасението 

Спасението е суверенно действие на Триединния Бог по отношение на Неговите избрани. То е само по благодат, чрез вяра в Христос Исус, независещо от заслугите на човека. 

Ние изповядваме доктрината за спасението, накратко формулирана от реформаторите по следния начин:

• Пълната поквара на човека, произхождаща от грехопадението. Грехът засяга всеки аспект от личноста на човека, затова той не желае и не може да участва в акта на духовното новорождение/обновление.
• Безусловният избор – Бог избира хора за спасение по благоволението на Своята си воля, а не на основа на предвидяна вяра. 
• Христовото изкупление е ограничено по обхват единствено до избраните, но е неограничено по ефективност – всички изкупени ще бъдат спасени.
• Бог привлича избраните с неустоима благодат – Бог новоражда избраните, дарява им ново сърце и нов Дух,  затова всички те ще повярват в Господ Исус Христос.
• Устояването на светиите – всички те ще бъдат опазени чрез Божията сила до края. 

6. Заветното богословие

Взаимоотношенията на Бог с творението е чрез завет, който Той суверенно установява. Заветът е суверенно установени и управлявани от Бога взаимоотношения със Своя народ, които са постановени в писмен документ (Библията), потвърдени с клетва и санкции и ориентирани към бъдещето. Заветът касае всяка област от живота на участниците. 

 От вечността Личностите в Триединството сключват помежду си Вечен завет на мир /на Изкупление, който се реализира в историята, чрез поредицата от завети описани в Библията.

Приемаме детското кръщение и причастие. Децата са пълноценна част от заветната общност и имат право да участват в знаците и печатите на този завет.

7. Властите (институциите) 

Основните институции на земята дадени от Бога са семейство, църква и държава. Всяка институция има своя ограничена юрисдикция. Властта на семейството е по отношение на отглеждането, възпитанието и образованието на децата, милосърдието и икономиката(бизнесът). На църквата е дадена духовната власт да проповядва цялото Божие Слово, да отслужва тайнствата, да прилага църковна дисциплина и да развива благотворителна и образователна дейност. В прерогативите на държавата влиза упражняването на съдебната власт и наказването на престъпниците според Божия закон, а също и защита на народа от външна агресия. 

• Институцията на семейството
• Институцията на църквата 
• Институцията на държавата

8. Законът

Божият закон е неотменима част от Завета на благодатта. Затова с изключение на церемониалните правила изпълнени в Христос, той е валиден и приложим и днес. Законът никога не е бил предназначен като средство за оправдание, но да покаже цялата греховност на човека и да го доведе до Христос. Също така чрез Святия Дух законът служи като благодатно средство за освещение на новородените бивайки огледало и морален стандарт. Божият закон е единственият праведен закон гарантиращ обществения ред, свободата и справедливостта като ограничава злото в обществото.

9. Кръщението в Святия Дух и дарбите 

Кръщението в Святия дух е за всички вярващи, за да бъдат част от тялото Христово. То не е втора опитност, а е част от новорождението. Бог, чрез Святия Дух, суверенно е дал разнообразни дарби на всеки християнин за изграждане на Църквата и разширение на Царството. Следователно дарбите не са престанали в първи век, а продължават да действат и днес. 

10. Есхатологията

Христос притежава всяка власт на небето и на земята.

Милениумът е започнал с първото идване на Христос, Който царува от дясно на Отца и побеждава всички свои врагове сега в историята. Божието царството ще нараства постепенно на земята, докато бъде завладяна всяка област от живота на личността и обществото чрез благовестието. Христос винаги води църквата си в победоносно шествие. Затова тя ще изпълни успешно Великото поръчение и всички народи ще бъдат научени и покорени на вярата. Ние очакваме второто славно пришествие на Господ Исус Христос когато Той ще победи и последния враг – смъртта.  В този ден ще бъде едновременното физическо възкресение на праведните и неправедните, които са починали. Всички светии ще бъдат грабнати във въздуха, за да посрещнат Господа в облаците. След това ще се състои последният съд. Неправедните ще отидат във вечно наказание, а праведните ще наследят вечен живот в Царството приготвено за тях от създанието на света.